Автор и продуцент: Николай Цонку, youtube.comЗаписки от Донбас. Позивна Сократ“Филмът е

Автор и продуцент: Николай Цонку, youtube.com

" Записки от Донбас. Позивна „ Сократ “ "

Филмът е енциклопедия на оцеляването и справочник към фронта. 

Как да спасяваме животи, без да желаеме нищо в подмяна? Защо един многодетен татко от Ростов в продължение на 2 години самоотвержено оказва помощ на фронта, спасявайки нашите братя, съпрузи и синове? Какво го кара да заведе 17-годишния си наследник и брачната половинка си в зоната на военната защита?

За какво се бори и от кого се опасява? Как възпитаваш сина си да бъде същински мъж? 

Кои са такива герои и по какъв начин наподобяват, вижте във кино лентата по плана „ Записки от Донбас “ - „ СОКРАТ “.

Сократ, на 51 години, инструктор, сертифициран пиротехник, доброволец.

Веднъж се замислих, какво бих правил на мястото на президента на Русия. И си помислих, че би било добре да дадем на жителите образец за служение. Но не на високо равнище, което малко хора схващат, а на малко равнище, битово. По отношение на войната решението е доста просто – дали работиш в тила, дали работиш във войната, дали със самия си живот показваш кой си в действителност.

Казвам се Ирина, аз съм майка и брачна половинка. Той желае да взе участие в това, да оказва помощ, с каквото може да помогне, тъй като не може да стане да вземем за пример пълностоен доктор. Не може да стане също и щурмовак, тъй като възрастта въпреки всичко припомня за себе си в другите елементи на тялото, при носене на тежести. Но той прави това, което може да прави.

Сократ: Ако поддръжката на фамилията е безусловна, може да се каже, че в моето семейство те съм аз, а аз съм те. Затова не може да има нищо друго, с изключение на 100-процентова поддръжка. Когато има опция, пътувам дружно с жена си по безвредните посоки. Тя е втори водач и тогава е радостно и по-леко. И децата, несъмнено, оказват помощ.

Казвам се Серьога, на 17 години съм. Всичко е, както чаках. Татко е доста добър инструктор, той споделя разбираемо и подредено. Татко е интелигентен, мощен, някак извиква доверие, желае ти се да му вярваш, да се вслушаш, в никакъв случай не ти се желае да спориш с него.

Сократ: Родината е земя, физическа територия, а Отечеството е пространството на твоите каузи, които ти вършиш, да кажем на тази територия или отвън нея. Затова защитаваш Родината, само че служиш на Отечеството.

Какви задания вземат решение медиците на фронта? Бих споделил, че в доста огромна степен те врачуват. Връщаме се към остарялото значение на думата „ гадая “. Защо се споделя „ гадател “? Защото врачува. Като в това време и изцелява. Изцелява в това число и благодарение на словото. Медиците въобще са инструмент на Бога на земята. Такива са ръцете им, с тяхна помощ всесилният Творец реализира своите цели.

Казвам се Арина, на 14 години съм. Татко за втора година пътува в СВО. Когато баща ме помоли, оказвам помощ. Вадя турникети от кутиите, разопаковам ги. Основната работа на баща е да кара медицински такъми – бинтове, аптечки...

Сократ: Дали има нещо, което ме въодушевява за продължаването на помагаческата ми активност? Не ми е до дъно разбираема думата „ ентусиазъм “, може би това са някакви редки моменти, в които ах, изпитвам чувство, че хвърча, само че като предписание няма такова нещо. Може би мога да кажа, че диря нещо тук. И когато намеря това, което диря, ми става хубаво от това и ми се желае да го споделя и то да продължава още. В доста огромна степен това е черно-бяло и най-истинско и просто отношение.

Казвам се Ксения, на 26 години съм, проектант и дизайнер съм. Може би преди всичко за мен татко ми е по-големият ми най-хубав другар. Една от най-важните фамилни полезности за мен е това, че сред децата и родителите е допустимо същинското другарство.

Сократ: Искаше ми се да мисля, че можем да бъдем образец за положителни жители за своите деца. Да, ще бъдем. За множеството други хора евентуално няма да бъдете образец, тъй като на хората всеобщо не им пука, и това по-скоро не е съветски проблем, това е проблем на всички страни, на съществено количество жители от всички страни им е безусловно все едно по какъв начин тяхната страна живее. Има хора, на които им пука. Аз, да вземем за пример, не желая Русия да бъде страна на простаци. Кой е простак? Това е човек, който отхвърля да види какво става в близост и да вземе даже и най-прости решения. Дори в случай че щете за това кое е положително и кое е неприятно за мен и за страната. Това мога да нарека с думата „ порочност “.

Сократ към бойци: Работи се в малко по-друг режим, когато на практика не остава време за взимане на решения. Сега помислете: десен крайник и лява ръка, т.е. комбинирана команда. Ако не се справите, можете да си визиите труп, можете да си визиите действително какво ще стане с вас. Ако имаме раняване в ръката и крайници с артериално кръвотечение, започваме да работим от крайници. Защо от крайници? Защото артерията е по-голяма, кръвотечението е по-активно и надлежно по-бързо си отиваш, по тази причина започваме работа от краката. А за ръката, както се случи – може да оказват помощ другарите, а може и да не оказват помощ.

Сократ: Относно образованието на бойците – с тях приказваме за даването на първа помощ на бойното поле. Това не е здравна помощ, задачата е да се оцелее и да се доживее до стадия на изтегляне от бойното поле.

Сократ към бойци: Каква е главната разлика сред колана и турникета, кое е най-важното, кой от вас знае? Турникетът може да се постави с една ръка. Второто е, че коланът, при работа през зимата, да вземем за пример, просто губи свойствата си. Зависи от колана, някои съгласно мен са повече или по-малко положителни през зимата, само че не съм сигурен, не съм пробвал. Останалите, изключително „ Есмарх “, просто не стават. Трето, поради адреналина, може да го дръпнете по-силно и в случай че е „ Алфа “ или „ Есмарх “ ето това нещо е късичко, в този момент ги вършат по 90-140 см. „ Алфа “ е доста прекрасен турникет, само че той се къса също като „ Есмарх “. Ако го скъсате, като цяло няма втори вид.

Сократ: Не зная какво би трябвало да върша. В общи линии се отнасям с бойците като с деца. Но бойците са доста разнообразни. Понякога има доста по-възрастни от мен дядовци, а аз ги третирам като синове, постанова ми се да ги предвождам, което е неловко възприятие. Много е прелестно да се работи с младите. Те са по-млади и доста по-силни физически, те са по-бързи, по-отворени са, подготвени да възприемат доста неща като игра. Да, рискова мъжка игра. И ми се желае тези момчета да се върнат вкъщи.
Серьога: Ако добре си припомням, той беше там с приятеля си Денис, с цел да образова хората в първа помощ, или самичък да се образова и разбра по какъв начин се случва всичко. Разбра с какво може да се помогне и стартира да го прави. Много е хубаво, че баща оказва помощ на страната ни.

Ирина: С годините започваш да разбираш – аз изключително ясно разбирам – че от мен доста малко зависи. Остава единствено вярата, че всичко ще бъде наред. Не можеш всичко да контролираш. Къде ще отиде мъжът ми, какво ще стане там... Ако се замислим, какво въобще в живота можем да направляваме? Това е заблуда, какво ни дели от цялостния неуспех в живота?

Ксения: Казват, че девойките си избират мъж по сходство на татко си. В моя случай това може би не е напълно правилно, само че изрично у татко ми има огромен брой качества, които бих желала да видя у бъдещия си мъж.

Сократ: Статистически постоянно ми е мъчно да измеря личната си работа, тъй като тя наподобява несъществена. Но действителното ми вътрешно чувство е, че даже и да върша много, ми се коства, че не върша на процедура нищо, че всичко отива като вода в суха земя. Веднъж един от лекарите, на който помагахме, стартира да задава въпроси. Започна да пита: „ Откога пътуваш? “, „ От към половин година “. „ Колко постоянно? “ „ Веднъж в седмицата, от време на време по-често. “ „ А какъв брой пари си събрал? “ „ Около 100 милиона на месец. “ „ А ти тези пари непосредствено ли ги харчиш за медикаменти или ги оптимизираш по някакъв метод? “ „ Оптимизирам ги – на някого закупувам аварийни елементи, в подмяна получавам медикаменти, да вземем за пример в случай че съм похарчил 20 хиляди за аварийни елементи, съм получил медикаменти за 300 хиляди и съм ги раздал на който са му трябвали. “ „ Добре. А средства за превоз за евакуация какъв брой сте похарчили? “ „ Купили сме осем такива машини. “ „ Добре, дай в този момент да посмятаме. “ И той пресметна, че аз и хората, с които работя по този метод, непосредствено са повлияли на живота на две до три хиляди души. Хора, които са можели от 300 да станат 200, само че това не се е случило. Хора, които са можели да бъдат с ампутирани крака, и страната да заплати големи пари за възобновяване им, само че са били избавени от ампутация. Но най-важното е, че тези хора са останали живи, и доста постоянно даже са се върнали на фронта. Това е голям принос, всеки от тях ще има или има деца. Особено им се желае да живеят, откакто сме им помогнали, тъй като усещат, че не ни е все едно.

Сократ към бойци: Осколки могат да попаднат, да кажем, в глезена, да преминат през месото до костта, да пробият артерията и вие няма даже да го усетите. Нужно е време, с цел да се разбере какво е станало. А в случай че кръвотечението към този момент е почнало, е най-добре да бъде спряно незабавно.

Сократ: Сега, когато войната напълно искрено пристигна на наша земя, помагайте най-малко на своите! Вземете фамилията си и им поставете задача – по какъв начин ние с вас можем да помогнем на курските и белгородските хора, върви сериозна евакуация, хората живеят в палаткови лагери... Винаги има с какво да се помогне, идвайте! Ако не можете да помогнете, помогнете на тези, които вършат нещо. Поставете такава задача на фамилията си, и ще видите, че фамилията е доста мощен инструмент, а вие сте доста мощен образец за децата си, в случай че самичък сте замесен. Не единствено за отблъскване на номера – през вчерашния ден съм изпратил на някой си хиляда рубли, икономисал съм от кафе, или някакъв доброволец е купил на незнаен войник панталони. Не, би трябвало да си замесен. Тогава ще бъдеш образец.

Серьога: Летях с дрон на полигона и разбрах, че от него не можеш да се скриеш. Много е лек, толкоз е лек, колкото въобще не съм очаквал.

Сократ: Когато се приказва за възпитанието на децата, думата „ образование “ от време на време наподобява на дресировка – по какъв начин дресирате човек, който прави едно или друго. Аз посадих семенце и то поникна. С какво да наторя това, което израства? Колко постоянно да го обливам, с какво да го обливам? Ще има ли задоволително слънце, вятър, влага, вода, условия? И в случай че желая от него да израсте плодно дърво, какво мога да направя, в случай че, да речем, на мен самия нещо не ми стига? Не споделям, че от ябълка могат да се родят круши, въпреки че – кой знае? Все отново ние не сме дървета и можем да предадем точно тези качества, тези черти, които в нашата просвета – добре, няма да синтезирам – в нашата фамилна просвета са доста простички. Направи всичко малко по-добре, в сравнение с е било преди теб. Поне мъничко по-добре. Не си ти преди всичко, виж какво е нужно на близките. Мисля, че в различен мащаб всеки в страната би трябвало да прави същото – да не слага себе си преди всичко, а да намерения какво ни би трябвало на нас. И тогава вместо раков израстък ще имаме здрав, възходящ организъм, който се развива.

Ирина: Известно е, че родителите учат с образци. Не единствено с диалози, а по-скоро с образци. Мисля, че положителният родител съвместява доста функции в друга степен. Колкото по-малко е детето, толкоз по-малко е другарството, а с възрастта другарството става повече и в другите моменти на живота функциите са разнообразни, а от време на време и в другите моменти на деня.

Серьога: За възпитанието той споделя какво би трябвало да се прави, както и противоположното – какво не би трябвало да се прави. Той няма да каже: „ Ти си лукавец, повече не прави по този начин! “ Не. Той демонстрира и изяснява за какво и по какъв начин би трябвало да се постъпва.

Арина: Татко е доста интелигентен. Не зная, аз имам чувство за него като за интелигентен човек. Той изяснява доста добре, съгласно мен, толерантен е.

Ксения: Ако приказваме за това, което съм научила от татко ми – научих се да работя в условия на неустановеност, по принцип, в живота, освен в СВО, не при военни дейности. Да върша неуместни и тежки неща, единствено тъй като те са верните, а не тъй като нещо ти е преференциално. И да се обкръжавам с положителни хора.

Сократ: По време на война идва миг, в който си задаваш въпроса къде е същинският живот. При нас, в тила, в света, или тук, където може другарството ти с хората да продължи единствено един час. Или ден, или седмица. Където знаеш, че хората, с които в този момент пиеш чай, след седмица може и да ги няма. Дори колкото по-дълго познаваш един човек, толкоз по-голяма е вероятността следващата ви среща да е и последна. Всичко става доста същинско.
Синът ми се занимава с 3D щемпел на медицински произведения, […] които са нужни за фронта.

Серьога: : Не мисля, че от мен ще има толкоз огромна изгода като боен, който отива да щурмува, колкото мога да допринеса по други способи. Бих могъл да отида и като оператор на дрон, тогава ще е забавно.

Сократ: Синът ми изиска да иде на фронта, когато беше много безвредно и дроновете летяха на 4-5 километра от фронтовата линия. Можеше да се стреля и от полигона. Това на доктрина. Но сега, когато нещата стигнаха до процедура и дроновете започнаха да летят далеко, въпросът беше завършен. Има и безвредни места, на които мога нещо да му покажа, с нещо да го дообуча. Скоро пристигна и ще учи дружно с групата.

Ирина: Отидох да видя какво става там, тъй като мъжът ми пътува и би трябвало да знам. Там не е доста по-опасно, в сравнение с е да вземем за пример тук, в някакъв смисъл.

Арина: Струва ми се, че баща въобще не се е трансформирал

Ксения: Може би се гордея най-много с това, че татко ми се стреми да бъде верен, старае се да прави хубави неща и, несъмнено, в хода на живота той се е променял, дейностите му са се променяли, само че ми се коства, че този блян постоянно го е имало у него и той получава някакво развиване при всички положения.

Сократ: Струва ми се, че войната е още един ускорител на човешките качества. Това, което съществува, се демонстрира по-ярко. Не мисля, че се появява нещо напълно ново или нещо изчезва изцяло.
Мисля, че когато човек се приближи задоволително покрай гибелта, от него се отмиват наслагванията. И когато бързо схванеш, че си тръгнал и може и да не се върнеш, тези присъщи люспи, с които сме покрити като риби – хлъзгави и слузести – те падат. Остава стоманеният темперамент, у който го има. При някои хора характерът не е железен, а е може би от алено дърво, има друго свойство. Но това, което е същинско, се демонстрира мощно.

Сократ към бойци: Да създадем по този начин: в случай че просто ви покажа къде да пъхнете пръстите си, това няма да ви помогне, тъй като сте облекло. Това най-добре ще стане, в случай че сте по тениска, с цел да можете да натиснете и да го почувствате.

Сократ: Родината е щерка, тя е момиче. Да, тя може и да е мощна, само че аз, като татко, ще се грижа за нея. Аз имам работа до момента в който е жива – какво яде, с кого дружи, доста ли спи, какви книги чете, по какъв начин се развива като цяло. И какво ще прави? Къде живее? Ако виждам на това по този метод, аз я отглеждам. Не я дисциплинирам, не я опитомявам, не се пробвам да лишава ресурсите ѝ. Опитвам се да дам принос.

Ксения: На мъжете, които в този момент вземат участие в СВО, желая да пожелая да устоят, колкото може по-бързо да се върнат вкъщи, да видят фамилиите си, да видят прелестното им бъдеще и да им оказват помощ да го основат. Искам да им пожелая религия в това, че такова бъдеще съществува и че те въобще не са сами. На баща просто желая да кажа: благодаря му за това, което е. Нищо друго не ми е нужно.

Сократ: Ако пристъпвате към работата, мислейки: аз в този момент ще направя нещо велико и ще оставя спомен за себе си, о-о-о! Най-хубавите неща идват, когато кажеш: майната му, давай да го вършим. Това е сходно на игра – кой ще се провеси през прозореца, кой ще завоюва. Един може идиотски да се разбие в земята, а може и да построи навика да лети. Да бъдем тези, които печелят, да се провесим през прозореца колкото може по-далеч и да излетим. Да предадем това нататък, да създадем от това технология, да научим на това другите. Може да се каже, че има доста такива руснаци – те увиснаха, трябваше да се разбият в земята, само че вместо това измислиха нещо и просто съумяха. Защо стана по този начин? Не зная. Дано и вие да съумеете по същия метод.

Превод за " Гласове ": Екатерина Грънчарова